Строителната продукция в България се завръща към скромен ръст през април
Строителната продукция в България се завръща към непретенциозен растеж от 0,7% на месечна основа и 0,6% на годишна основа през април, откакто означи спад от 2% на месечна и на годишна база през март, сочат данни на европейската статистическа работа Евростат.
Данните подхождат на тези на Националния статистически институт (НСИ), който също заяви за ръст на строителната продукция от 0,6% на годишна основа през април .
Продукцията в бранш строителство се е повишила в четвъртия месец от годината с 1,8% на месечна основа в еврозоната и с 1,2% в Европейския съюз като цяло, сочат сезонно изгладените данни на Евростат. През март строителната продукция означи спад от надлежно 0,2% в еврозоната и 0,8% в Европейски Съюз.
На годишна база строителната продукция е повишена с 1,8% в еврозоната и с 0,9% в Европейски Съюз през април.
Повишението от 1,8% на строителната продукция в еврозоната през четвъртия месец спрямо март се дължи основно на гражданското и инженерното строителство, което е отбелязало растеж от 4,0%. Сградното строителство е повишено с 1%. В Европейски Съюз покачването от 1,2% се дължи още веднъж на растеж на гражданското и инженерното строителство с 3,4% и на сградното строителство с 0,6%.
Сред страните членки, за които има данни, най-голям растеж на строителната продукция е регистриран в Словения (+9,8%), Унгария (+6,5%) и Германия (+3,3%).
Най-голям е спадът в Испания (-3,6%), Белгия (-1,8%) и Словакия (-1,4%).
Повишението от 1,8% на строителната продукция в еврозоната през април на годишна база се дължи на гражданското строителство, което е постигнало растеж от 2,1%, и сградното строителство, което е повишено с 1,8%.
В Европейски Съюз покачването от 0,9% се дължи на гражданското и инженерното строителство, което отбелязва растеж от 1,6%, и сградното строителство – растеж от 0,7%.
Сред страните членки, за които са налични данни, най-голям растеж на строителната продукция на годишна основа е маркиран в Полша (+16,3%), Унгария (+14,2%), Словения (+12,4%) и Холандия (+10,4%).
Най-голям спад се следи в Швеция (-6,4%), Белгия (-4,6%) и Испания (-3,4%).
По публикацията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Виктория Тошкова
Данните подхождат на тези на Националния статистически институт (НСИ), който също заяви за ръст на строителната продукция от 0,6% на годишна основа през април .
Продукцията в бранш строителство се е повишила в четвъртия месец от годината с 1,8% на месечна основа в еврозоната и с 1,2% в Европейския съюз като цяло, сочат сезонно изгладените данни на Евростат. През март строителната продукция означи спад от надлежно 0,2% в еврозоната и 0,8% в Европейски Съюз.
На годишна база строителната продукция е повишена с 1,8% в еврозоната и с 0,9% в Европейски Съюз през април.
Повишението от 1,8% на строителната продукция в еврозоната през четвъртия месец спрямо март се дължи основно на гражданското и инженерното строителство, което е отбелязало растеж от 4,0%. Сградното строителство е повишено с 1%. В Европейски Съюз покачването от 1,2% се дължи още веднъж на растеж на гражданското и инженерното строителство с 3,4% и на сградното строителство с 0,6%.
Сред страните членки, за които има данни, най-голям растеж на строителната продукция е регистриран в Словения (+9,8%), Унгария (+6,5%) и Германия (+3,3%).
Най-голям е спадът в Испания (-3,6%), Белгия (-1,8%) и Словакия (-1,4%).
Повишението от 1,8% на строителната продукция в еврозоната през април на годишна база се дължи на гражданското строителство, което е постигнало растеж от 2,1%, и сградното строителство, което е повишено с 1,8%.
В Европейски Съюз покачването от 0,9% се дължи на гражданското и инженерното строителство, което отбелязва растеж от 1,6%, и сградното строителство – растеж от 0,7%.
Сред страните членки, за които са налични данни, най-голям растеж на строителната продукция на годишна основа е маркиран в Полша (+16,3%), Унгария (+14,2%), Словения (+12,4%) и Холандия (+10,4%).
Най-голям спад се следи в Швеция (-6,4%), Белгия (-4,6%) и Испания (-3,4%).
По публикацията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Виктория Тошкова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ